Стаята по Природни науки

by **Quinn.** Пон Юли 09, 2012 1:28 pm

Най - омразния ми предмет. Химия. Стоях и учех в стаята на господина. Щеше да ме изпитва. Нямаше никой в нея, който да ме развеселява и да ме разсейва от това да не уча. Въпреки, че бях сама, за да уча, а не някой да ме разсейва от ученето. Щяха да ме изпитват. Бях взела един учебник от библиотеката, защото никога нямаше да си купя учебник по химия! Мразех я! Онези луди учени, на които им гърмят епроветките в лицата..толкова ми бяха смешни, химията беше смешна по един много гаден и мързелив начин.

Стоях и денсвах на ум. Музиката звучеше в главата ми и си изпълнявах съчетанието. Накрая пак щях да съм до Меган. Не исках тя да е главната маоретка, само защото бях бременна ии.. родих. Щях да си взема мястото. Но да не се разсейваме от ученето.

"Добаветее съвсем малко натрийй към .. " - четях аз и вратата се отвори. Беше Пъкърман. Нито почука, нито нищо, просто влезна и се огледа. Сигурно се чудеше, как може бившата главна мажоретка да учи?

- Пъкърман, мисля че не са те учили на обноски? Чука се, преди да влезеш? - направих малка пауза, за да си помисли и продължих - За да не си помислиш нещо друго, с твоето перверзно подсъзнание... - след което продължих да си чета без да му обръщам много внимание.

by **Пък.** Пон Юли 09, 2012 1:55 pm

Търсех учителят по химия... Това ми беше най - противният предмет, но все пак трябваше да се занимавам и с него... Имаше да ми проверява 1 презентация за алкалните елементи и техните свойства. Отидох да го търся в кла сната му стая, но там го нямаше. Там беше само Куин и явно не беше доволна от присъствието ми. Каза нещо остроумно от рода на, че се чукало преди да вляза. това само излишно ми повдигна нервите и и казах:

- Съжалявам, Куин, но днес не съм чукал.

Късно ме поправи да не си мисля за нещо перверзно с моето подсъзнание... За каква се имаше?! Седнах на чина до нея и зачаках господина. Защо ли учеше... Все пак беше бившата главна мажоретка... Явно бебето и е наляло малко акъл в главата... Време беше! Докато четеше в учебника я погледнах през ъгъла на очите ми. Беше някак си променена... На външен вид не изглеждаше, че е същата като преди. Тогава беше страшно надута, а сега не чак толкова. Обърнах се към прозорците и зачаках ... Помислих, че е уместно да я попитам нещо, за да го няма това неловко мълчание:

- Как е бебето ? - попитах я с усмивка на лицето аз.

by **Quinn.** Пон Юли 09, 2012 4:17 pm

- Попита бащата, който 5 месеца не се интересуваше от това, което ми беше причинил ? - подиграх му се веднага - Шегувам се, Пък.. - всъщност ой беше до мен в най - трудния момент , когато раждах. Държеше ръката ми, а аз го стисках с всичка сила. Бях му много благодарна за това. И наистина, даваше ми всичките си джобни и когато крадеше, всичко идваше при мен, затова сега нашата Бет е добре. Всъщност донякъде се радвах, че Бет е дъщеря на Пък. Фин е прекалено страхлив, за да бъде баща. Нямаше да прави почти нищо за нас. - Добре е, дори доста добре. В момента баба и се занимава с нея. Смятах да я давам за осиновяване, но щом видях красивите и очички и щом пуснах ръката ти, за да я поема... аз .. - малко се просълзих и затова се обърнах на другия край като търках очите си, за да отмия сълзите си.

by **Пък.** Вто Юли 10, 2012 10:47 pm

В първият момент тя ме нападна, че не съм се интересувал от детето ми, а това беше напълно невярно!! След това се оказа, че тя се бъзикаше с мен. Радвах се, че нашето момиченце Бет е добре... Когато разбрах, че детето е от мен... Фин нямаше да се справи с него... Беше прекалено... страхлив от една страна, но по принцип не е лош човек. Просто щеше да ми се налага да го бия, ако детето беше от него, а не се грижеше за Бет. Исках да завърша още някой разговор, но в този момент в стаята влезна учителят по химия. Изгледа ни странно и седна на мястото си. Повика ме, а аз взех доклада си и отново седнах до Куин. Исках да видя, дали ще я изпитва, или тя беше тук, просто тук, за да се освободи от останалите си задължения. След това той повика и нея и и каза нещо, което не чух. Погледах я, но тя след като седна не се обърна към мен... Това беше малко странно, да не би да искаше да не ни виждат заедно...

by **Quinn.** Вто Юли 10, 2012 11:14 pm

Учителят беше прекалено добър с мен. Клонях между 4 и 5. Извика ме и ми каза..

"Куин, виж, не искам да те натоварвам излишно, знам, че ще ми отговориш на въпросите, видях те как всеки ден учиш тук сама, не мисля, че има нужда да ... се затормозяваме." - след което направи малка пауза и продължи - "Аз ще поостана малко тук, имам да проверя едни контролни"

След което аз просто ... не реагирах, просто благодарих очтиво и седнах отново на мястото си. Вече нямаше какво да уча, но.. не знаех и защо и се върнах. Имаше кой да ме чака вкъщи. Но.. останах, все пак бяхме в учебно време.

- Хей.. той няма да ме изпитва - прошепнах му на ухо доста близо до него, подпирайки се на гърдите му с ръка - Оставя ми 5! - след което засиях, сякаш ... сякаш Пък ме целуваше. По - точно така щях да засияя, ако пък ме целуне.

by **Пък.** Сря Юли 11, 2012 8:25 pm

Тя ми каза, че и е оставил 5. Това беше супер. Ръката ми неволно попадна на задните и части, но бързо я махнах... Не беше удобно... все още... Тя малко потръпна, но бързо зае мястото си. Чак тогава се сетих, че имах подарък за моето малко момиченце. Взех раницата и бръкнах в нея. От там изкарах едно мече и казах на Куин:

- Това е за Бет... Не знаех какво друго можех да и купя и затова ... Не мисля, че е нещо особено, но... но е от сърце.

Подадох и меченцето и тя го взе и прегърна. Все още свиквах трудно, че съм баща, но се опитвах да бъда най - добрият...

by **Quinn.** Сря Юли 11, 2012 8:45 pm

Беше .. беше толкова очарователно. Никога не бях виждала Пъкърман да подарява нещо на някой. Обожавах подаръците и жалко, че не беше за мен, но мечето беше изключително... сладко. Мисля че не беше забелязал по какъв начин е уникално. но на коремчето му беше изписана буквата Б. Идваше ми... няма значение.

- Пък... нямаше нужда, но... благодаря Ти, все пак. - направих малка пауза, гледайки го мило с насълзени очи - Днес.. искаш ли днес да дойдеш.. сам да и подариш мечето, ще се зарадва да види баща си. А и трябва да свиква с теб. Не само с мен. Ще.. ще се радвам да.. о.. забрави. - казах аз, защото той ме гледаше сякаш.. сякаш не.. не го интересува или поне на мен така ми се струваше. Избърсах сълзата си и станах от чина, като се запътих към вратата.

by Sponsored content

Стаята по Природни науки

Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки

Re: Стаята по Природни науки