Драма клубът

by **Demetria.** Пон Юли 02, 2012 2:26 am

Тук може да кандидатствате за клубът на " бъдещите актьори ".

by **Ariyah Gillan** Съб Юли 07, 2012 10:51 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

- candice accola.

Ария Гилън, 17-годишна.
Дъщеря е на Катрин Гилън и Брейди Стивънс.
Има полубрат, с две години по-голям от нея.
Името му е Раян Стивънс.
В гимназия МакКинли е от началото на тази година.

//Русите ѝ коси се разпиляваха по раменете ѝ. Косата ѝ притежава онзи наситен, пясъчен нюанс. Всеки път, когато слънчевите лъчи се заиграят с нея, определени кичури проблясват с мек, меден оттенък. Лицето ѝ притежава чертите на ангел. Очите ѝ със своя синкаво-зелен нюанс единствено допълваха тази илюзия. Овално, с плавни очертания и фини линии, също като тялото ѝ. То също е с подобни граници. Рия не е висока. При никакви обстоятелства не би могла да стане част от редиците на манекенките, но тя и не го желае. Харесва себе си с точно тази външност. Не е и твърде слаба. Никога не се е подлагала на диети. Не се ограничава от нищо. Радва се пълноценно на всяка от любимите си храни, а изгаря излишните калории посредством спорт. Плуване, джогинг, фигурно пързаляне, аеробика, танци... Пробвала е какво ли не и всяко от тези занимания ѝ доставя удоволствие. Кожата ѝ е бледа и нежна. Бледостта в никакъв случай не ѝ придава болнав вид. Напротив от нея струи сила и позитивност. Освен това тя не е просто бледа, но притежава онзи привлекателен прасковен загар и ефирни матови оттенъци. Най-ясно се откроява усмивката ѝ. Широка и ведра, очертана от тънки, но плътни устни в спокойни и бледи нюанси от розовата гама.

- Красива си. - прошепна гласът му близо до ухото ѝ. Усмивката отново изгря върху устните ѝ. Надигна се съвсем леко на лакти, възползвайки се от близостта му, и го целуна. След което отново се отпусна върху влажната трева. Лозята на стария Рик бяха идеалното място, където можеше да избяга от всички и всичко и да остане себе си.
- Казваш го всеки път. - констатира с лека ирония в гласа си и може би малко досада, но в действително никога нямаше да ѝ омръзне да го чува.
- Рия... - започна леко несигурно той и Ая усети лекото напрежение от думите му. Отвори очи и срещна погледа му. - искам да се запознаеш с родителите ми.
За момент се уплаши от предложението, но той имаше право. Познаваха се от поне година и половина. Може би крайно време да се запознае с родителите му. Все пак близо година бяха най-добри приятели, а сега и нещо повече, а тя дори не знаеше имената им. За сметка на това той знаеше всичко за майка ѝ.

//Ария е пълна с изненади. Често характерът ѝ е точно обратното на въшността ѝ. От първо впечатление от нея се очаква да е кротка, скромна и тихи, но в нито един етап от живота си тя не е била нито едно от трите. Рия притежава буен нрав. Лесно се доверява, но трудно прощава лъжа или предателство. Нейната защитна реакция в подобни ситуации е отмъщението. Креативна личност е. Пълна с идеи и енергия. Заклета оптимистка също е категория, в която без съмнение попада. Дори в най-тъмните моменти може да открие нещо красиво в живота. Не обича да пропилява времето си в планове за бъдещето. Предпочита да живее за миг, но никога не е била човек, който просто приема всичко, което животът му поднесе. Ая има цели. Набелязва си ги и ги предследва, докато не ги осъществи. Амбицията е една от чертите, които изключително много харесва у себе си. Баща ѝ винаги е казвал, че е своенравна. Може би е такава. Ария знае какво желае и как да го постигне.
Негативните черти от характера ѝ са доста по-малко от положителните, но и те присъстват. Освен отмъстителна, Рия е склонна към избухливост. Това е още една защитна реакция. Просто позволява на гнева да я изпълни и да замъгли мислите ѝ, така ѝ е по-лесно да приеме случилото се и да не усеща толкова силно болката. Понякога може да бъде изключелно крехка и ранима. Може би това не е точно негативна черта, но Ая я приема за такава. Тя не търси чуждото съжаление и затова рядко показва тази част от себе си. Когато тя се появи и Рия не може да я спре, то просто ще избяга, за да остане неразкрита.

Рия бе нервна. Не можеше да събере мислите си, а вече виждаше верандата на къщата. Защо въобще беше нервна? Тя не бе от хората, които толкова се притесняваха за всяка крачка от живота си, но това тук си бе стряскащо. Родители... Тръпки я побиваха от онова, което я очакваше. Ами ако не я харесаха? А ако имаха други планове? Ако не желаеха синът им да се вижда с някоя, която съвсем бегло познава баща си? Не можеше просто да изолира всички тези въпроси.
Продължаваше да седи с колата, дори след като бяха спряли. Погледът ѝ обхождаше сградата. Просторна къща със заден двор, в който съвсем леко се забелязваше, че се отглеждат праскови. Жълтата боя на къщата някакси я успокояваше, въпреки че във всички други случаи този цвят просто я подлудяваше.
- Хей, добре ли си? - попита я той, отваряйки врата от нейната страна. Сега Ая бе в реалността. Чуваше оживения живот извън колата. Долавяше тихото клокочене на плитката река в близост, дъхът му, собствения си дъх. Погледът ѝ се откъсна от жълтата боя и срещна неговия. Усмивката ѝ отново изгря, но този път бе несигурна и плашлива. Ария кимна и си пое дълбоко въздух.
- Да. Просто се притеснявам от срещата. - отговори с въдишка, която успя да успокои поне още малко нервите ѝ. Сега и на неговите устни изгря усмивка. Дясната му ръка се плъзна по скулите ѝ, докато устните им не се сляха в мимолетна целувка.
- Не са чудовища... Пък и аз съм с теб. - отговори ѝ той и я издърпа от колата, затваряйки врата след нея. Стисна ръката ѝ в своята, докато пристъпваха към входната врата.
- Раян, синко... - извика с радост в тона си Брейди. Нямаше представа за какво бе тук. Вярно, играеше по-голяма роля в живота на сина си, отколкото в този на Рия, но не бе от нежелание. Просто майка ѝ бе пожелала да бъде така, а освен стари познати с майката на Раян той бе и служебен партньор.
- Това да не е младата госпожица? - продължи с въпрос баща ѝ без да осъзнава, че това бе неговата малка Ария. Не можеше да го вини. Тя се криеше зад рамото на Раян от страх и пристъп на нерви, но сега излезе напред.
- Татко? - попита объркано. Какво правеше той тук? Не. Не, не можеше той да е негов баща.
Беше ли?
Но... Това ги правеше брат и сестра. Какви ги вършеше? Не трябваше да бъде тук. Но пък може би бе по-добре. Нещата още не бяха твърде сериозни и можеше да избяга.
- Ария? - попита също толкова объркан Брейди. Вероятно те също не бяха чували за нея. Приятелката на сина им. Цялата суматоха извика и последния член от семейството - Мег Тайлър. Цялото ѝ име не бе Мег, но Ая не знаеше какво е.
- Аз... Аз трябва да си тръгвам. Искам да се махна от тук. - продължи Ария, пристъпвайки бавно назад. Сълзите проблясваха в очите ѝ. Защо не знаеше, че има полубрат? Брейди ѝ дължеше поне това. Искаше да избяга на секундата, но Раян я хвана за ръката и я спря. С другата си ръка той погали лицето ѝ в опит да я успокои. Действие, за което Рия копнееше, но и се страхуваше от него.
- Остави ме! - извика в лицето му и се отскубна от ръцете му. - Оставете ме всички! Просто искам да си отида у дома.
Последното изречение тя прошепна. Това бе последното, което му каза преди да избяга навън и към гората, желаейки единствено да се прибере у дома. Но бе и последното, което му каза завинаги. Повече Раян не успя да намери контакт с нея. Дори в посления час на общия им баща и последвалото погребение, те не си казаха нищо.

//Ария е родена в Колорадо, където и прекарва детството си. Майка ѝ не желае да се премести, въпреки че баща ѝ живее в същия щат. Ая живее единствено с майка си. Виждала е баща си два-три пъти през живота си като последния е преди неговата смърт. Като малка мечтае да работи като помощник на известен лекар, а по-късно дори самата тя да се занимава с медицина, но бързо захвърля тези мечти. Втората ѝ мечта е да бъде редактор на модно списание или друг вид интересно и продажно четиво, но в момента тази мечта също започва да се клати и заплашва да се срути пред очите ѝ.

Лима, Охайо. Нов град, нов щат, ново училище. Въпреки че лесно се вписваше в обстановката, Рия се леко се страхуваше от постъпването си в новата гимназия. Документите ѝ бяха подадени седмица преди да напусне Колорадо, така че сега, месец по-късно, бе готова да обърне на новата страница от живота си, но тя се страхуваше да го направи. В началните класове бе лесно да смениш едно училище с друго, но в гимназията беше различно. Тук вече имаше установена йерархия и тя разполагаше само с две-три седмици, за да докаже коя е и да се превърне в нещо или да си остане нищо и никоя в очите на другите.
Дали щеше да се справи?
Първият ден майка ѝ предложи да я закара, но Ария отказа. Не искаше допълнително да затъва. Това беше личната ѝ борба и тя възнамеряваше да я спечели. Още с първия ден се записа в Драма клубът. Имаше желание да постъпи и сред мажоретния състав, но прецени, че там вече присъстваше определена йерархия и нямаше желание да се намесва. Освен това никога не бе харесвала тези среди. Там цареше единствено каприз, красота и финес. Всичко това Рия притежаваше, но не и достатъчно количество повърхностност, за да се впише в тези редици. Но с това не привършваха амбициите ѝ. Ая желаеше още, просто бе нужно малко време, за да се впише в обстновката, да намери своето място и тогава щеше да действа.

Допълнителна информация
~ новата работа на майка ѝ изиска честото ѝ отсъствие от града, така че не е рядкост за Ария да живее сама.
~ Рия все още пази сребърен медальон, който получава от баща си при последната им среща и преди неговата смърт.
~ Страхува се от прекалено високи сгради, но рядко си признава този страх.
~ В момента не подържа връзка с полубрат си или приятелите си в Колорадо. Единствената ѝ връзка от миналото е с майка ѝ.

by **Demetria.** Съб Юли 07, 2012 11:08 pm

Много хубав герой. Одобрена. Добре дошла :)

by **Hanna Marin** Сря Юли 11, 2012 7:21 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Лик на героя: Ashley Benson
Име: Хана Марин
Години: 16
Семейство: Майка- Ашли Марин, Баща- Том Марин

Малко за героя (Биография, История...):
Хана е свикнала с хубавото време и с хубавите купони. Преди е живяла в Калифорния, но се местят заради майка и, която е получила предложение за нова работа. Хана не се разбира с родителите си.. понеже много често бяга от всякаква отговорност.. Има си куче, което много обича. Не винаги се вписва добре сред хората ..понеже не понася критиките. Също така често ругае.Има си куче на което тя много държи.

Външен вид:

Тя има красива, нежна и руса коса.. много често хората се смайват, когато я пипнат, защото е много мека. Има хубави сини очи. Стилът и е женствен и винаги е оригинална в облеклото си. Мрази да повтаря едни и същи дрехи. Кожата и е много светла и тя обожава този факт.. Обича токчетата и разнообразния маникюр.

Характер:

Тя е надменна и дори самовлюбена, но има добро сърце за разлика от предишните си приятелки в Калифорния. Мрази надувките и често си има проблеми с тях, заради голямата си уста. Гордоста често и пречи в приятелството и любовта, но е добър слушател, мислите и философ. обича литературата и изявата и на сцена. Мечтае да стане актриса и да забогатее за да може да помогне на хората в нужда доколкото може.

Повече информация:

- Има куче на име Бриз
- Може да пее и да играе на сцена.
- Клюката я поглъща и си пада малко доносничка. cyclops