Ученик/ Ученичка

Име:
Вратата на стаята се отвори с пронизително изскърцване и вътре се вмъкна силуета на лекаря, който държеше болничния картон. Усмихнах се и след като светна лампата, погледна към леглото, където лежеше "геройски" пострадали пациент и с усмивка каза:
-И това ако не е любимият ми пациент Джейсън Милър. - засмя се и подаде болкоуспокояващите на момчето, което едва се надигна и ги изпи, правейки недоволна гримаса:
-Без гримаси, г-н Милър... Вие сам се вкарахте в това положение. - докторът се засмя и напусна стаята.

Години:
Най-сетне...Най-сетне дойде денят, в който Джейсън щеше да напусне болницата. С голямо нетърпение той стана и се облече, тръгвайки на бегом към рецепцията, където родителите му го чакаха. Преди да напусне болницата, той трябваше да премине през досадния етап на изписване:
-Сериозно?!? Сега?!? - възропта момчето, но рецепционистката го прекъсна с думите:
-Име и години, сър?
"Сър! Нима съм толкова стар?!?" - помисли си момчето, но въпреки всичко учтиво, или поне до колкото му беше възможно, процеди през зъби:
-Милър. Джейсън Милър. На 15 години. - когато всичко бе уредено, рецепционистката му се усмихна мило и му помаха за довиждане.

Пол:
Мъж

Работа:
Колкото и невероятен да беше факта, Джейсъм Милър бе един от най-амбицираните ученици в училището. Съучениците му го обожаваха, но имаше и такива, които го намираха за твърде несериозно хлапе, което има още много да учи.

Външен вид:
-Не може да бъде...! Не мога да повярвам, че го причинявате точно на мен... И то точно днес, в деня на рождения ми ден! Мразя Ви и по-добре да не ме бяхте осиновявали! - Джейсън, като вихрушка се понесе по стълбите и се заключи в стаята си. - момчето се изправи пред огледалото в цял ръст и присви черните си очи, наляни със сълзи срещу кристалното огледало. Черната му коса беше разрошена от бурните му емоции, а ризата му се бе разкопчала и като парцал висеше във въздуха. Бледата му кожа контрастираше на черния плат и той приличаше на призрак. Стройната му фигура се носеше из стаята и всичко попаднало в мощната хватка на ръцете му биваше запратено някъде в нищото... В празното пространство. Чаровната усмивка, която разтапя всеки един, който я види, вече я нямаше, а замечтаните черни очи, бяха заместени от наранения поглед на едно момче в разцвета на силите си.

Характер:
-О, по дяволите Милър. Как може д си толкова високомерен, себичен, нагъл, самовлюбен и манипулативен. Не можеш ли понякога да си замълчиш и да не казваш истината така директно. Просто не мога да повярвам що за човек си! - момчето, към което бяха отправени всички тези критики не каза нищо. Дръзко се усмихна на обвинителя си и добави:
-Освен това съм и невероятен инат и винаги получавам това, което искам... Без значение колко души трябва да нараня. Тежкият ми живот ме е научил да се боря до край и никога да не се предавам. Just мисля оптимистично. - такъв си беше Джей... Обичаше да вярва че нещата ще се оправят и всичко ще бъде наред, така че ако имаше награда "Най-голям Оптимист", то непременно тя щеше да се озове в ръцете на Джейсън.

История:
Раждането
Беше тиха и спокойна лунна нощ, когато някъде в покрайнините на града, в една отдалечена къщурка, бебешки плач прекъсна идилията, която се ширеше надалеч. Малките любопитни ръчички махаха във въздуха, а очичките любопитно изучаваха околния свят, който се разкриваше пред тях. Всички бяха на седмото небе от радост освен чичото на новороденото. Той мразеше брат си от дъното на душата, а към отрочето му изпитваше съвсем същото. В деня на раждането, чичото най-спокойно си събра нещата и излезе, за да си хване самолета. Остави бедното семейство на съдбата на произвола. Джон и Елинор нямаха достатъчно пари и не можеха да си позволят да я откарат в болница, затова се наложи бебето да бъде изродено вкъщи.
-О боже... Толкова е красив. Но как да го кръстим? - попита майката и погледна мило момченцето, което шаваше в ръцете й... Имаше толкова много имена, но Елинор реши да избере най-любимото си име:
-Здравей, Джейсън! Това сме ние - майка ти и баща ти и обещаваме да сме винаги до теб. - две сълзи се отрониха... Майка му и баща му бяха невероятно щастливи и даваха мило и драго за момчето.
В дома за сираци
Един спокоен ден, когато при странни обстоятелства, семейството на момчето се сдобило с пари и заживяло в апартамент. Тогава Джейсън бил на седемнадесет и празнувал рождения си ден навън с приятели. Купонът продължил до полунощ и когато било време всички да се разотиват, Джейсън се прибрал в дома си. Изкачил всички стъпала и когато влязъл в апартамента, видял телата на родителите си, потънали в локви от кръв и всички онези следователи и полицаи, които се опитали да го отведат в дом за сираци и успели за момент, но след като видял условията в дома, Милър успял да избяга и след тежкия живот на улицата, редактор на вестник намерил дневника му и след като видял стила му на писане, решил да го назначи за журналист, но за да стане всичко законно, той отишъл в дома за сираци и осиновил момчето, прибирайки го под крилото си и гледайки го като свой син. От тогава нататък всичко тръгнало фантастично за момчето, но то все още си спомняло старите си родители и запазило единствено една снимка, останало му като спомен от тях... Снимката и обичта, която е получил от тях до седемнадесетата си година.

Допълнително:
Когато не пише, момчето се разхожда по бреговата ивица на плажа, тича в парка, прави упражнения или плува. Не пие, не пуши и не се дрогира... Обича зимата и е почитател на любовните романи и романтичните комедии, но не оставя на заден план психо-трилърите и фантастиката.

Името на човека, чийто лик сте избрали:
Francisco Lachowski