Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Клуб "ВЕСЕЛИЕ"
Чет Окт 17, 2013 7:55 pm by Quinn.

» Пуканките..
Чет Ное 08, 2012 2:00 am by Ally.

» Cheerleader TEAM (мажоретки, главна мажоретка и треньора)
Чет Ное 08, 2012 1:41 am by Ally.

» Набиране на Екип!
Чет Ное 08, 2012 12:10 am by Ally.

» Заети ликове
Чет Ное 08, 2012 12:04 am by Ally.

» ТВОЯТ форум.
Сря Ное 07, 2012 11:53 pm by Ally.

» Предложения, критики и похвали
Сря Ное 07, 2012 10:52 pm by Quinn.

» За новите потребители!
Сря Ное 07, 2012 10:45 pm by Quinn.

» Другарче за РП?
Пон Юли 16, 2012 10:36 pm by Ariyah Gillan

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 8, на Съб Юли 07, 2012 4:46 am
OUR TEAM
Admins: Ally. Quinn. Demetria.

Ученик/ Ученичка

Предишната тема Следващата тема Go down

Ученик/ Ученичка

Писане by Quinn. on Съб Юни 30, 2012 5:46 pm

Тук е мястото да направите ученик или ученичка на гимназия Маккинли.
avatar
Quinn.
A.Director
A.Director

Брой мнения : 139
Points : 292
Reputation : 0
Join date : 28.06.2012

http://gleerpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Ученик/ Ученичка

Писане by Jason Miller on Съб Юли 07, 2012 4:37 am


Име:
Вратата на стаята се отвори с пронизително изскърцване и вътре се вмъкна силуета на лекаря, който държеше болничния картон. Усмихнах се и след като светна лампата, погледна към леглото, където лежеше "геройски" пострадали пациент и с усмивка каза:
-И това ако не е любимият ми пациент Джейсън Милър. - засмя се и подаде болкоуспокояващите на момчето, което едва се надигна и ги изпи, правейки недоволна гримаса:
-Без гримаси, г-н Милър... Вие сам се вкарахте в това положение. - докторът се засмя и напусна стаята.

Години:
Най-сетне...Най-сетне дойде денят, в който Джейсън щеше да напусне болницата. С голямо нетърпение той стана и се облече, тръгвайки на бегом към рецепцията, където родителите му го чакаха. Преди да напусне болницата, той трябваше да премине през досадния етап на изписване:
-Сериозно?!? Сега?!? - възропта момчето, но рецепционистката го прекъсна с думите:
-Име и години, сър?
"Сър! Нима съм толкова стар?!?" - помисли си момчето, но въпреки всичко учтиво, или поне до колкото му беше възможно, процеди през зъби:
-Милър. Джейсън Милър. На 15 години. - когато всичко бе уредено, рецепционистката му се усмихна мило и му помаха за довиждане.

Пол:
Мъж

Работа:
Колкото и невероятен да беше факта, Джейсъм Милър бе един от най-амбицираните ученици в училището. Съучениците му го обожаваха, но имаше и такива, които го намираха за твърде несериозно хлапе, което има още много да учи.

Външен вид:
-Не може да бъде...! Не мога да повярвам, че го причинявате точно на мен... И то точно днес, в деня на рождения ми ден! Мразя Ви и по-добре да не ме бяхте осиновявали! - Джейсън, като вихрушка се понесе по стълбите и се заключи в стаята си. - момчето се изправи пред огледалото в цял ръст и присви черните си очи, наляни със сълзи срещу кристалното огледало. Черната му коса беше разрошена от бурните му емоции, а ризата му се бе разкопчала и като парцал висеше във въздуха. Бледата му кожа контрастираше на черния плат и той приличаше на призрак. Стройната му фигура се носеше из стаята и всичко попаднало в мощната хватка на ръцете му биваше запратено някъде в нищото... В празното пространство. Чаровната усмивка, която разтапя всеки един, който я види, вече я нямаше, а замечтаните черни очи, бяха заместени от наранения поглед на едно момче в разцвета на силите си.

Характер:
-О, по дяволите Милър. Как може д си толкова високомерен, себичен, нагъл, самовлюбен и манипулативен. Не можеш ли понякога да си замълчиш и да не казваш истината така директно. Просто не мога да повярвам що за човек си! - момчето, към което бяха отправени всички тези критики не каза нищо. Дръзко се усмихна на обвинителя си и добави:
-Освен това съм и невероятен инат и винаги получавам това, което искам... Без значение колко души трябва да нараня. Тежкият ми живот ме е научил да се боря до край и никога да не се предавам. Just мисля оптимистично. - такъв си беше Джей... Обичаше да вярва че нещата ще се оправят и всичко ще бъде наред, така че ако имаше награда "Най-голям Оптимист", то непременно тя щеше да се озове в ръцете на Джейсън.

История:
Раждането
Беше тиха и спокойна лунна нощ, когато някъде в покрайнините на града, в една отдалечена къщурка, бебешки плач прекъсна идилията, която се ширеше надалеч. Малките любопитни ръчички махаха във въздуха, а очичките любопитно изучаваха околния свят, който се разкриваше пред тях. Всички бяха на седмото небе от радост освен чичото на новороденото. Той мразеше брат си от дъното на душата, а към отрочето му изпитваше съвсем същото. В деня на раждането, чичото най-спокойно си събра нещата и излезе, за да си хване самолета. Остави бедното семейство на съдбата на произвола. Джон и Елинор нямаха достатъчно пари и не можеха да си позволят да я откарат в болница, затова се наложи бебето да бъде изродено вкъщи.
-О боже... Толкова е красив. Но как да го кръстим? - попита майката и погледна мило момченцето, което шаваше в ръцете й... Имаше толкова много имена, но Елинор реши да избере най-любимото си име:
-Здравей, Джейсън! Това сме ние - майка ти и баща ти и обещаваме да сме винаги до теб. - две сълзи се отрониха... Майка му и баща му бяха невероятно щастливи и даваха мило и драго за момчето.
В дома за сираци
Един спокоен ден, когато при странни обстоятелства, семейството на момчето се сдобило с пари и заживяло в апартамент. Тогава Джейсън бил на седемнадесет и празнувал рождения си ден навън с приятели. Купонът продължил до полунощ и когато било време всички да се разотиват, Джейсън се прибрал в дома си. Изкачил всички стъпала и когато влязъл в апартамента, видял телата на родителите си, потънали в локви от кръв и всички онези следователи и полицаи, които се опитали да го отведат в дом за сираци и успели за момент, но след като видял условията в дома, Милър успял да избяга и след тежкия живот на улицата, редактор на вестник намерил дневника му и след като видял стила му на писане, решил да го назначи за журналист, но за да стане всичко законно, той отишъл в дома за сираци и осиновил момчето, прибирайки го под крилото си и гледайки го като свой син. От тогава нататък всичко тръгнало фантастично за момчето, но то все още си спомняло старите си родители и запазило единствено една снимка, останало му като спомен от тях... Снимката и обичта, която е получил от тях до седемнадесетата си година.

Допълнително:
Когато не пише, момчето се разхожда по бреговата ивица на плажа, тича в парка, прави упражнения или плува. Не пие, не пуши и не се дрогира... Обича зимата и е почитател на любовните романи и романтичните комедии, но не оставя на заден план психо-трилърите и фантастиката.

Името на човека, чийто лик сте избрали:
Francisco Lachowski
avatar
Jason Miller
A.Director
A.Director

Брой мнения : 13
Points : 16
Reputation : 1
Join date : 07.07.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Ученик/ Ученичка

Писане by Quinn. on Съб Юли 07, 2012 4:41 am

Чудесен герой! Не заслужава да е просто ученик, но и такива трябва да има! Одобрен си!

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Sing This Song With ME !

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Quinn.
A.Director
A.Director

Брой мнения : 139
Points : 292
Reputation : 0
Join date : 28.06.2012

http://gleerpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Ученик/ Ученичка

Писане by Чарлийн. on Вто Юли 10, 2012 5:22 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
Imogen Poots

Чарлийн.
Може ли да си остане просто така? Или имате нужда и от фамилия. Добре, за да бъде картинката пълна
името ми е
Чарлийн Астория Заликис.

Годините ми? Благодаря, че попитахте. Знаете, една дама умира да я питат за възрастта й.
На 17 съм,
но се чувствам на повече. Това брои ли се като отговор?


Сега, не твърдя, че съм цвете за мирисане, но моля ви - характерът ми далеч не е толкова труден, колкото го описва майка ми. Е, да, обичам да се справям сама с положението и имам склонноста да командвам, но пък кой не обича да го слушат? Лесно се паля и понякога прекалявам, освен това съм злопаметна, така че е трудно да простя някому за каквото и да е. Имам точно формулирани желания и не се страхувам да направя каквото е нужно, за да постигна целите си. Експериментирам постоянно, купонът е в жилите ми - какво да направя, свободен дух съм. Това води до неща, за които ще прочетете по-долу, но все не са хубави.
Амбициозна съм, ученолюбива, убедена в себе си. Наистина не смятам, че нещо би могло да попречи на мечтата ми да стана актриса. Мога да стана, актриса. Знам, че ще стана актриса.

Като стана дума... Имам ли подходящата външност за актриса? Да, смятам, че да. Най-малкото защото това не е водещото в професията.
Ето, ще застана пред огледалото, за да имам по-точно наблюдение.
Косата ми е руса бъркотия, но си я харесвам. Може би ще има време, в което разните му там фризьори ще ми казват какво да я правя, но в момента аз съм й господарка. Или тя на мен. Нещо такова. Висока съм достатъчно, че да не ми се налага да нося токчета, но пък аз ги обичам толкова много, че ги слагам винаги, когато мога. Слаба съм, не хилава, храня се добре и съм достатъчно умна, че да не вярвам на диетите и чуждите мерки; просто съм уцелила ген. Жестикулирам много, театралниченето е в кръвта ми. Имам изразително лице, което не крия, така че лесно може да разберете какво е настроението ми в момента само с един поглед. Очите ми са много светлосини и големи, с тях съм особено горда, защото очите са много важна част от актьорската игра. Очите говорят, знаете.

Стигаме до биографията ми, която не е особено интересна, но щом държите ще ми я разкажа. Родена съм тук в Лима, Охайо и целият им живот е протекъл в границите на градчето. Имам прекрасно семейство, което обаче не винаги ме разбира и смятам, че колкото по-бързо се махна оттук, толкова по-добре за всички ни. Не ме разбирайте погрешно, обичам ги, но трябва да поема по своя път сама, а те, изглежда, не са готови да ми дадат този шанс, затова се изнесох преждевременно и сега поддържаме връзка главно по телефона, понеже нямам толкова време да ги посещавам. Остава ми още една година преди да завърша гимназия и да поема по трънливия път на живота, който, надявам се, ще ме отведе на някое хубаво местенце, например театралната сцена. До тогава обаче има много време и освен в училищните пиеси, пиша за училищния вестник, защото бездействието ме побърква и трябва да правя нещо. Което води до експериментирането, а това води до проблеми. Какви ли? Хм.

- Чарлийн, кой е този в кухнята ми? - извика мама, почти на прага на истерията.
- Един приятел, мамо - обясних вдървено, защото тя бе нахлула в стаята ми, а аз носех само бикини и тениска. Неговата тениска. Устата й застина в ужасено "О" и тя разтреперена просъска:
- Разкарай го веднага, преди да съм събудила баща ти.
Бунтарката в мен крещеше да й направя напук, но имах важно контролно днес и не мислех да си създавам други главоболия. Отидох в кухнята и накарах Джими да си тръгне, ловко измъквайки се от въпросите "Ще се видим ли пак?"

Разбирам - нормално е. Но за мен не беше достатъчно.

- ЧАРЛИЙН! - чух от долния етаж и си поех въздух, подготвяйки се психически за поредната доза конско за деня. Слязох с изражение на върховна досада и вдигнах вежди към майка си. Тя буквално се задъхваше от усилието да не ми се нахвърли, за да ме убие. - Ана ми каза, че са те видяли да се целуваш с момиче! С момиче! - повтори тя, сякаш не разбирах кое му е скандалното на изречението.
- С кого се целувам си е моя работа - отсякох. Е, да, не го правех особено дискретно, но не ми пукаше за мнението на група стари моми или още по-лошо - омъжени домакини, чийто любовни преживявания се свеждат до поредната серия на сапунения сериал по телевизията. - По дяволите, кога ще спрете да ми държите сметка какво и с кого правя?

Което доведе до...

- Добре, знаете ли какво - изнасям се!
- Чудесно! Даже съм ти намерила квартира! - тросна се майка ми и макар че не говореше сериозно, малко по-късно й се наложи да
изпълни намерението си.

Така че сега живея сама, търся си съквартирант и общо взето съм щастлива от живота си...

Допълнително:
Пуша ужасно много.
Предпочитам водката пред бирата.
Пиша с лявата ръка, но мога и с дясната.
Винаги нося книга в себе си, защото не се знае кога ще ми потрябва.
В кухнята съм пълна катастрофа, но съм добра като дегустаторка.

avatar
Чарлийн.
A.Director
A.Director

Брой мнения : 3
Points : 3
Reputation : 0
Join date : 10.07.2012

http://abaddon.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Ученик/ Ученичка

Писане by Quinn. on Вто Юли 10, 2012 1:13 pm

Всичко се брои за отговор, мила.. Чудесен герой! Одобрена си! ^^
avatar
Quinn.
A.Director
A.Director

Брой мнения : 139
Points : 292
Reputation : 0
Join date : 28.06.2012

http://gleerpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Ученик/ Ученичка

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите